Отчетен доклад 

на о.с. Българска православна общност в ЧР

 

Отворено писмо на БПО в ЧР

Относно: Запазване на Българския дом в Прага за българската диаспора

Уважаеми сънародници и сkъпи колеги!
Обръщаме се към Вас за помощ и подкрепа!

Никой от нас не вярваше, че България може да се отнесе така към българите зад граница!

През втората половина на XX век, българската диаспора в Чехословакия си поставя две цели. Първата е създаването на училище (http://www.bgschool.eu/history.html/ ), което да бъде не само училище, но и средище на българския дух и съзнание. Основна движеща сила са били българските градинари, които искат децата им да учат в българско училище.

Втората цел е създаването на Български дом, в който българите да се срещат, да отбелязват важните дати и да празнуват празниците. За да не бъде злоупотребено с имота, решено е Домът да бъде записан като собственост на българската държава. Средствата за купуването на сградата са събрани в Чехия, а ремонтните работи – които не са били малко – са извършени пак от м естни българи, в голяма степен с добровелен труд.

Част от сградата е оформена със стаи, които да бъдат давани под наем – целта е била да се събират средства, необходими за дейността на Българската организация, по това време единствена в Чехословакия. С получаваните средства постепенно е помогнато да бъдат закупени сгради и в други градове на Чехословакия, подпомага се Българското училище в Прага и Братислава, п равят се и други ремонтни дейности в самия Дом. Изпращат се и средства за подпомагане на България.

Финансовата страна е редовно контролирана от комисия, изпращана от Българското посолство в Прага, която проверява счетоводните документи.

Нашата организация – Българска православна община в Чехия – е с нестопанска цел. Създадена е през 2001 г., а от 2010 г. седалището й е в Българския дом (ниe не сме eдинствената огранизация, която ползва този дом, използват го пет от съществуващите осем в Прага). Във въпросната сграда безвъзмезднопровеждаме събранията на организацията и различни изяви, свързани със съхраняването на българския ни произход; организираме работилници за изработване на мартеници, великденски украшения и яйца исурвачки; всеки петък тук се срещат нашите възрастни, за които е това единствената възможност да се докоснат до Родината; пак в Дома провежда своите репетиции хор „Гласовете на България“; пак в него отбелязваме големите български празници. Някои изяви са отбелязвани в медиите (http://www.youtube.com/watch?v=UlI8WNBNP9w, http://www.facebook.com/groups/589711941097433/) .

Дейността ни е отразена и в доклада, който всяка година предаваме на българския представител към чешкото правителство, който понастоящем е Светлана Лазарова.

Това, за което писах, са нашите цели. В реалния живот ни изненада българската държава, която чрез адвокатската канцелария, наета от Българското посолство в Прага ни изпрати писмо, според което трябваше до 07.01.2016 г. да освободим Българския дом. Това ли е помощта на Родината? Това ли е нейната подкрепа за запазването на българското в нас?

Организацията ни не получава никакви субсидии от България. Хората в ръководството не получават заплащане за извършеното от тях, води ги единствено желание за запазване на българския дух и традиции. Стремежът ни е да създаваме. И вместо помощ и похвала ще бъдем изгонени на улицата.

Този Дом е изграден с труда на българите в Чехия (студенти, градинари, строителни работници). Искаме да вярваме, че няма да бъде позволено да победят лични интереси и желанието на някой анонимен да се обогати за сметка на всички нас.

Не оставайте безразлични! Помогнете Българския дом в Прага да се запази и да служи и занапред на българската диаспора в Чехия.

Благодарим и пожелаваме успех, благодет и разбирателство.

С уважение и пожелание за хубави летни дни.

Нощта на църквите, озарена от светлина

на 9.06.2017

Нощта на църквите дава рядката възможност всеки да се докосне до християнството, да усети силата му, да види историята му, без необходимостта да откликне на зова, който те отправят.

Нощта, през която християнските храмове са отворени за всеки, дават възможност за срещи и път за задоволяване на изкуството, което несъмнено всеки от нас изпитва към изпълнената с тайнство вековна институция.

В съответствие с насоката на нашето сдружение, Българска православна общност в Чехия, винаги наблягаме на духовната опора, която народът ни е намирал в православната църква през вековете. По повод големите християнски празници организираме честването им, с което да ги съхраним в паметта на българите, живеещи в католическа Чехия. Това беше една от причините, която ни подтикна към участие в Нощта на църквите.

Идеите ни бяха посрещнати с разбиране от отец Вацлав Йежек, свещеник в катедралния православен храм „Св. Св. Кирил и Методий”. Обединихме идеите си в името на едно интригуващо представяне на православния храм в сърцето на католическа Прага.

По покана на отец Вацлав, вечерта започна с концерт на духовна музика където взе участие и хор „Гласовете на България”, с диригент Радосвета Костова  към АБС.

Интериорите на католическите и православните храмове имат различия. Към тези различия спадат иконите, които създава православието (за разлика от стенописите и големите картини, украсяващи католическите духовни домове). С тази цел нашата програма наблегна на изкуството на иконописта.

Най-напред беше открита изложба на икони, дело на четирима творци: Денис Анфилов, Инка Делевова, Николай Станев и Тенчо Сталев, всеки от които участваше с по две творби. В уводните думи, Денис Анфилов се спря на въпроса дали в днешно време все още има смисъл от рисуване на икони и какво е тяхното значение.

Вернисажът беше последван от иконописецка работилница, в която, под ръководството на четиримата художници, всеки желаещ имаше възможност да научи повече за създаването на една икона – да видят специалните бои, четки, инструменти и фините листчета злато, използвани за позлата, фини като праха по крилцата на пеперуда. Интересът към работилницата надмина всички очаквания, оказа се, че тайнството на иконата привлича и днес малки и големи.

В заключение, четиримата художници обявиха възможността всеки желаещ да се запише на четиридневен курс, по време на който може да създаде и отнсе у дома собствена икона.

Създаването на икони се подчинява на строги религиозни канони, строга е символиката на изобразените хора и предмети. Самата технология също е специална, работи се със специални бои, а участниците в курса ще разполагат с шаблони, създадени по икони на средновековните майстори.

Вечерта завърши като фойерверк – гвоздеят на събитието беше светлинното шоу „Haštalská meditace” на Денис Анфилов. Съчетанието от музика, светлина и образи, подчинено на духовните търсения на човека, привлече много зрители, които – въпреки, че полунощ отдавна беше минала – не искаха да напуснат църквата докато не видят светлинното шоу до самия край.

Радваме се, че имахме възможност да участваме в организацията на тази великолепна нощ, изпълнена със светлина – реална и духовна и вярваме, че е оставила спомен във всеки, който през тези няколко часа прекрачи прага на православния храм.

20 Юли - Илинден

Българската православна църква почита днес паметта на св. пророк Илия - един от най-великите измежду старозаветните праведници, могъщ изобличител на езичеството и предвестник на истинната вяра в Единия Бог. 

Християнската църква го нарича още от древността "пророк и предсказател на великите Божи дела", "ангел в плът" и "предтеча на второто Христово пришествие".

Според народното поверие на Илинден не трябва да се работи, защото гръм може да удари човека. Не се ходи на плаж, защото морето взима жертва на този ден.
От днес времето се обръща, почват да духат есенните ветрове, излизат вълнения и мъртво течение. Илинден идва с мъртва хватка на морето, казват старите рибари. Затова морските предупреждават летовниците да са особено внимателни при къпане в морето. Както е известно, народното поверие гласи, че на този ден морето взема жертви.
Вярва се още, че какъвто човек влезе първи в дома ви, такава ще е и цялата идна година.
В българския народен календар Илинден е най-големият летен празник по време на жътва и вършитба. Повсеместно българите тачат св. Илия като господар на небесните природни стихии - градушката, гръмотевиците и светкавиците. На този ден възрастните разказват приказки и пеят песни за свети пророк Илия. Вярва се, че когато той препуска със огнена колесница с шест коня по небесния друм, причинява гръм и огън. 
Ако хората не го почитат, ако не му заколят курбан, светецът може да заключи небесната влага и три години да не пусне дъжд на земята. Затова на Илинден обикновено се коли голямо мъжко животно - бик, вол или овен.
Според обичая народа се събира на поляна под вековни дъбови дървета и там в казани приготвят курбан и измолва от Бога за тях здраве и благополучие, хубаво време и плодородие.

Свещеникът извършва водосвет и освещава гозбата. Със светена вода той ръси наоколо, за да няма суша през лятото. Във всеки дом по традиция се коли най-старият петел на небесния светец.

Имен ден празнуват - Илия, Илиана Илико, Илика, Илин, Илина, Илинко, Илинка, Божко, Божана, Божинко, Божинка и др.
На този ден празнуват още и занаятчиите кожухари, самарджии и фурнаджии, защото пророкът е техен покровител.

Прославяйки днес Божия пророк Илия, нека го молим, по неговите молитви да имаме  непоколебима вяра, несъмнена надежда, нелицемерна любов, пламенна молитва и ревност за славата Божия. Нека просим от Божия угодник, да ни помогне да укрепим вярата си, и молитвата, и желанието да живеем по Божията правда.

"Величаем те, свети пророче Божи Илие, и почитаме твоето преславно възхождане на огнена колесница!"

Трапеза 

Пече се погача "боговица" и "колач за св. Илия". Трапезата се прекадява от най-възрастния. На общите трапези ястията са от курбана – обикновено най-стария бик. Курбан се колят и агнета, петли, кокошки. 

Гадания и предсказания

Гледа се внимателно какви знаци ще разкрие жертвата, какви дни ще предскаже. Ако закланият петел скача високо, е на добре. Ако тръгне навътре в дома, пак е на хубаво, най-добре е, ако успее да стигне до огнището. Тогава и сватба през годината може да се очаква, и плодородие и късмет в къщата. Точно обратното е, ако петелът заскача навън през прага. За съжаление с него натам изскачат и късметът, и берекетът.
По гръдната кост на жертвения петел може да се предскаже бъдещето на къщата.
По това, как лежат овцете и говедата, се познава каква е зимата, която идва – люта и зла или мека и добра. 

Този празник в България носи и друг знак, 

не по-малко огнен - Илинденско-Преображенското въстание от 1903 година. 

Това е една от най-пламенните и трагични истории в историята на страната ни по време на турското робство, тежка последица от решенията на Берлинския конгрес след Руско-турската освободителна война.

Как да се държим в църква 

Църквите се отличават не само по своята архитектура, но и по своята вътрешна уредба и украса. Устройството на Божия дом изисква от православния християнин молитвено разположение.

Съвременните църкви са изградени по образеца на старозаветната скиния и Йерусалимския храм. Те се състоят от три части: притвор, средна част (кораб) и св. олтар (жертвеник). 

Ако обикнем Бога, нека откликнем и на Неговата покана, когато чуем, че бие църковната камбана – да оставим всекидневните си грижи и да отидем в храма – в това прекрасно и свято място.

Но преди да сторите това, бих искал да отправя няколко препоръки за правилното държане в храма, които са възприети от светата Православна Църква.

Според църковното времеизчисление, денят започва още от предния ден, след залеза на слънцето. Съгласно това предписание православният християнин започва да се подготвя за празничната служба още от следобеда на предишния ден. Той запалва кандилото пред домашния иконостас, отива в Дома Божи на вечерно богослужение, вечеря лека храна, прочита определени глави и стихове от Библията, посочени в църковния календар, за да може да разбере и внимателно да следи това, което се извършва в църквата на другия ден. Казва вечерните си молитви и след това ляга да спи. Препоръчително е отиващият в църквата вечерта да легне по-рано, за да може на следващия ден да бъде отпочинал и бодър и навреме да отиде на богослужение.

Сутринта християнинът не трябва да закусва и да пие вода, за да може след Светата Божествена Литургия да вземе нафора, т.е. малките парченца хляб, осветени по време на литургията. По пътя за храма се казва Иисусовата молитва, която звучи по следния начин: “Господи Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мене, грешния”. Когато чуе биенето на камбаните, се казва молитвата “Богородице Дево, радвай се! Благодатна Марио, Господ е с Тебе! Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба, защото роди Спасителя на нашите души.”

Не е правилно да се влиза в църква след началото на Светата Литургия. Редно е да се отиде в храма още на утренята, т. е. това църковно богослужение, което се извършва преди Литургията.

Закъснелият прилича на слугата, поканен на пир от самия цар, а когато пристигнал, гостите вече се били нахранили и господарят разговарял с тях.

Първото, което трябва да се знае е, че влизайки в дома Господен, трябва да бъдем прилично облечени.

Не бива да се отива в църквата по къси панталони, джапанки, тениски с богохулни рисунки. Не е за предпочитане жените да се облечени в дънки, с къси поли, прозрачни блузи, тесни панталони, минижуп, нито с дрехи с дълбоко деколте. Това се препоръчва от Църквата с цел вярващите да не се разсейват, особено младите и неукрепналите във вярата, които по човешка немощ могат да бъдат изкушени с блудни помисли и телесни страсти. Затова е добре жените да идват в храма прилично облечени.

Освен прилично облекло е нужно и жените да изглеждат прилично, т. е. да нямат червило на устните и да са без грим, когато отиват в храма. Ето какво казва св. ап. Павел: “Жените облечени прилично, със срамежливост и целомъдрие, да се гиздят, не с плетенки, нито злато или бисери или драгоценни дрехи, а с добри дела, както прилича на жени, които се посвещават на благочестие”(1 Тим 2:9-10). Затова, спазвайки думите на св. ап. Павел, жените не трябва да мислят, че ще бъдат по-малко модерни, а с християнско съзнание да отидат на църква. Това е вярно, защото, ако всяка жена дойде в храма, облечена по последния писък на модата, то той ще заприлича на модна къща, а не на дом за молитва и покаяние.

Също така, според Православната Църква, мъжете трябва да стоят по време на богослужение от дясната страна на храма, а жените – от лявата.

Пристъпвайки в храма, православният християнин се прекръства и прави лек поклон, а след това си казва наум молитвата при влизане в църква. Тази молитва се намира във всеки православен молитвеник.

Тя е поздрав, отправен към Стопанина, Когото посещава – Господ Бог в Светата Троица – Отец, Син и Свети Дух. 

Православното кръстно знамение се извършва бавно и прилично по следния начин: събират се трите пръста на дясната ръка, а останалите два пръста се прегъват към дланта. Трите събрани пръста символизират православната ни вяра в Светата Троица, а сгънатите пръсти са символ на двете естества – Божественото и човешкото – на нашия Господ Иисус Христос.  Kръстния знак се извършва, слагайки ръката на челото, корема и на двете рамена (отдясно наляво). Това показва, че ние отправяме молитвата си към Господ Иисус Христос, нашия Спасител, умрял за нас на кръста и също така изразяваме желанието си да служим на Бога с ум, сърце и добри дела.

Правейки кръстното знамение, православният християнин казва наум молитвата: ”В името на Отца (поставяйки ръката на челото) и Сина (на корема) и Светия Дух (на дясното и ляво рамо). Амин!” Следва малък поклон с привеждане на главата.

Влизайки в храма, православния християнин купува свещи, записва имената на близките си за здраве и за упокой на починалите.

Паленето на свещи има дълбок и древен духовен християнски смисъл, който води своето начало още от Стария Завет. Сам Иисус Христос нарича Себе Си светлина (Йоан 8:12; 9:15). Употребата на свещи е била необходима през първите три века, когато християните били жестоко преследвани и извършвали богослужението предимно нощем или в катакомбите, където е било тъмно. 

Редът на палене и произнасяне на молитвите пред иконите е следният: първа е иконата на Иисус Христос, пред която трябва да се запали свещта и да се прочете молитвата: “Господи Иисусе Христе, приеми тази малка жертва за всичко, което е добро и полезно за мене грешния, за роднини и приятели”.

След това се отива пред иконата на Пресвета Богородица. Там се казва следната молитва: “Майко Божия, закриляй ме под твоя покров!”.

Богомолецът отива при останалите икони в храма.

Палейки свещи за починали, произнася молитвата: “Господи, упокой душите на твоите починали раби (изреждат се имената) и направи вечна тяхната памет”. Молитвите пред иконите трябва да се казват много тихо или наум, за да не се пречи на останалите. 

Изисква се с благоговение вярващият да пристъпи към иконите и, както вече споменах, да се прекръсти, да целуне иконата и да запали свещ. 

Светата Православна Църква е постановила всички християни да стоят прави по време на богослужението. Единствено за болни и немощни се допуска снизхождение. Седенето се допуска при четенето на Апостола(по време на Апостола се четат определени откъси от посланията на св. апостоли и книга Деяния на св. апостоли), пеенето на причастния (това е литургична песен, по време на която свещениците се причастяват) и по време на проповед.
Има шест момента в светата Литургия, когато всички, включително и немощните, стават. Това са:

1. Малкият вход. Той символизира явяването на Сина Божи на открита проповед.

2. Четенето на Светото Евангелие от свещеника. В този новозаветен текст християнинът получава наставления за добродетелен живот.

3. Великият вход. Той изобразява кръстния подвиг на Господ Иисус Христос и Неговото погребение.

4. Символът на вярата. Представлява кратко изложение на православната вяра, съставено от светите Отци и учители на Църквата на първия и втория Вселенски събори (325 г. – 381 г.), т. е. събирания на църковните пастири от всички населени места, където през четвърти век е имало християни.

5. Песента “Тебе поем” По време на това песнопение свещеникът благодари на Бога за любовта Му към нас и призовава Светия Дух, Който освещава приготвените дарове.

6. “Отче наш” – това е Господнята молитва, която Иисус Христос е казал на учениците Си, когато Го помолили да ги научи да се молят. 

Православната Църква не разрешава да се коленичи виж. 20-то Апостолско правило, в което се казва: “Забранява се да се коленичи в неделя, тъй като в този ден е станало Христовото Възкресение, а колениченето е израз на скръб и съкрушение. По същата причина не се коленичи от Пасха до Възнесение Господне, а също така по време на Рождественските празници”. Не се разрешава на богомолеца да прикляква с едно коляно, като това не важи за болни и немощни. 

Кога християнинът трябва де се кръсти и да се покланя? – Това става в началото и края на всяко богослужение, при завършителните възгласи на ектениите, например “Защото на Тебе подобава всяка слава, чест и поклонение…”, също така в началото и края на всяко църковно песнопение и всеки път, когато чуем трисвятото Божие име – на Отец, Син и Св. Дух. Поклоните следва да се правят по време на църковното богослужение, когато се споменава глаголът “покланям се” във всичките му граматически форми, като например: “Дойдете да се поклоним на Царя, нашия Бог…”, а също така когато се целува Св. Евангелие, Св. Кръст, св. мощи, иконите и т. н.

Има три вида поклона: леки, когато си навеждаме само главата, поясни, допирайки с дясната ръка пода и земни – това са поклони с коленичене и допиране главата до земята. Желателно е земните поклони да се извършват по време на молитвата в къщи, с цел да не се съблазняват другите християни.

След като свърши Литургията, богомолците се нареждат в опашка, за да си вземат нафора – парченца от осветен хляб, който се нарича просфора. Когато дойде редът му, християнинът поставя в кръст дланите си – дясната върху лявата. Като получи нафора, той се отдръпва встрани, без да пречи на другите и я изяжда, без да остави на дланите си нито една троха. Също така богомолецът трябва да внимава да не падне нито една частица от осветения хляб.

Ако той се е подготвял да вземе Св. Причастие, първо се причастява, а след това изяжда получената нафора. На Богоявленските празници като Йордановден, първо пие светена вода, а после приема осветените хлебни частици.

Надявам се, че след тази беседа всеки от присъстващите, когато отиде в дома Божи, ще се старае да спазва всички посочени църковни предписания. Надявам се също така, че ще помогнете и на вашите близки благоговейно да се държат в църквата. С това ще внесете своят принос не само за своето духовно усъвършенстване, но ще помогнете на вашите роднини, приятели и познати да тръгнат по пътя към духовното спасение.